Аранжиране на трапезата за Великден
На Великден целият християнския свят празнува Възкресението на Божия син. Всъщност, празникът води началото си от дълбока древност. В началото племената, скитащи по света започнали да отбелязват началото на пролетта с пищни тържества.
По-късно празниците за честване на пролетта се възприели и от различните страни, а когато възникнало християнството и особено след разпъването и Възкресението Господне, което се случило в дните, в които евреите празнуват Пасха, християнската религия започва да празнува завръщането на Иисус Христос, а празникът бил наречен Великден.
Тъй като разпъването и възкресението на Иисус Христос се случило около дните, в които евреите празнуват Пасха, още от самото начало честването на Възкресение Христово се е извършвало в дните около Пасха. А тъй като Пасха е подвижен празник, заедно с него се мести и датата, на която отбелязваме Великден.
Има известни разлики в дните, в които православните християни и католиците празнуват Великден, а причината е, че двата най-големи клона на християнската църква следват различни календари, когато определят датите. Православните следват Юлианския календар, а католиците - Грегорианския.
През изминалите столетия някой от традициите и обичаите, които са се спазвали у нас са се запазили, други са изчезнали, а трети са навлезли през последните години, но това, което не се променило от началото на честването на Великден до днес е почитта, която отдаваме на Божия син, който се е жертвал за всички божии чада.
Традиции и обичаи за трапезата на Великден у нас
Традициите и обичаите по отбелязването на Великденските празници са много и различни във всяка точка на света, но сега ще оставим останалия свят и ще видим как празнуваме у нас.
Минало и настояще
Въпреки, че Великден се празнува три дни, цялата седмица е празнична и се нарича Страстната седмица. Традиционно, през всеки ден от седмицата се извършват различни ритуали. През първите дни дома се почиства основно, на Велики Четвъртък се боядисват яйцата и се замесва обредния хляб, на Разпети Петък не се работи нищо, на Велика Събота се ходи на гробищата, почистват се гробовете, раздават се яйца и обредни хлябове за мир и покой на душите на мъртвите близки.
През нощта в събота срещу неделя се ходи на църква и след като камбаната оповести Възкресението Господне, всички християни се поздравяват с „Христос Воскресе” и „Воистина Воскресе”. В неделя се събира цялото семейство край празничната трапеза, която и до днес включва традиционни великденско меню.
Символиката на традиционните Великденски блюда
На българската трапеза за Великден три са основните компоненти, които задължително трябва да присъстват - боядисани яйца, агнешко и козунак. Така е било в миналото, така е и днес.
Каква е символиката на точно тези три компонента?
Яйцата са символ на новото начало, пролетта и раждането на човека и Вселената. Традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики Четвъртък или по изключение на Велика Събота.
В миналото яйцата са се боядисвали рано сутринта (веднага след изгрев слънце) от най-старата жена в дома. Първото яйце се боядисвало винаги в червено и с него се рисувал кръст върху челата на малките деца в къщата за здраве.
В някой региони от страната първото боядисано яйце се слагало на иконата на Божията майка, на други места се заравяло в земята, а на трети се поставяло в сандъка с чеиза на девойката в дома.
Яйцата са се боядисвали с естествени бои, не са имали голяма орнаментика (освен кръст) и не са били предназначени за ядене, а за подаряване.
По-късно във времето възниква традицията с боричкането с яйца, при която хората се „борят” един друг с яйца и на който яйцето не се счупи се обявява за „борак”. „Боракът” гарантирал на притежателя си здраве и късмет през цялата година.
Днес традицията за боядисване на яйца се е запазила, спазват се и дните, в които се боядисват, но за разлика от миналото, когато са се боядисвали с естествени материали и най-вече в червен цвят, днес се използват различни техники за боядисване като рисуване с восък, обвиване на яйцето в памук и много други. Всяка домакиня има свое разбиране както за цветовете, които ще използва, за да боядиса великденските яйца, така и техниката, с която ще работи.
Без значение обаче какви цветове и техника се използва, задължително е първото боядисано яйце да е червено. Все още се спазва и традицията да се чертае кръст по челото на децата за здраве.
И до днес в някой региони на страната вярващите християни носят боядисаните яйца в църквата, за да бъдат осветени, а в други региони традицията повелява в неделя, точно на Великден да се ходи в църквата, където се оставят кошници с яйца и козунак.
На Велики Четвъртък се е замесвало и тестото за обредните хлябове. Казваме хлябове, а не козунак, тъй като традицията да се мести козунак за Великден е привнесена едва в началото миналия век у нас. Преди това на трапезата за Великден са присъствали различни по вид обредни хлябове, които в различни области на страната носели различни имена като богова пита, великденски кравай, колак, квасник, кукла, харман и други. В обредните хлябове се поставяли нечетен брой боядисани яйца и се украсявали с различни орнаменти от тесто (кръстове, слънца и други).
Днес традицията да се месят обредни хлябове е почти изчезнала, а на тяхно място на празничната Великденска трапеза се поставят козунаците.
Месото, и по-точно агнешкото месо, което присъства и днес на всяка българска трапеза за Великден е един вид курбан или жертвоприношение, което се прави в чест на Божия син. Агнешкото месо е предпочитано, тъй като според християнските вярвания, Иисус Христос е Божи Агнец, а агнето се свързва с неговата смърт.
В различните региони на страната агнешкото за Великден се приготвя по различни начини - някъде го приготвят като курбан, който раздават на приятели, роднини и съседи, на други места приготвят цяло печено агне на шиш, печено агнешко със спанак, печена агнешка плешка, дроб сарма, дреболии с ориз, агнешка капама с пресен лук, картофи и спанак (ястие типично за региона около Банско) и други.
В някой региони от страната агнешкото е заменено със заешко или пилешко.
Освен тези задължителни за Великден ястия, важно място на българска трапеза е отделено място на пролетната салата. Традиционно, великденската салата се приготвя от прясна зелена салата, пресен зелен лук, свежи репички, краставица и нарязани сварени яйца.
От къде „изскочи” великденския заек?
Великденският заек е част от западната традиция за честване на Великден и за него за пръв път се споменава в една немска приказка от 1678 г. В приказката се разказва за един заек, който криел от децата яйцата в градината. Така на Запад се е зародила традицията на Великден децата да излизат с кошнички по поляните и да търсят скритите от Великденския заек яйца.
Великденското зайче не е част от българската традиция, но през последните 20 - 30 години започна все по-често да намира място на трапезата ни за Великден. Днес можем да видим деца, които търсят боядисани яйца, които Великденския заек е скрил на различни места по поляните и едновременно с това да се „борят” с яйца по стар български обичай.
Дали търсенето на яйца ще се превърне след време и в част от българската традиция не можем да кажем, но е факт, че днес на много български трапези за Великден присъстват шоколадови зайчета и шоколадови яйца в кошнички.
Ако можем да надникнем за момент в миналото и погледнем една традиционна Великденска трапеза, най-вероятно ще видим цялото семейство, облечено в най-новите си дрехи наредено край масата. Централното място на трапезата е заето от обредния хляб, а до него има купа, пълна с червени яйца. Чините са семпли и простички на вид, приборите също, масата е украсена със здравец и други пролетни цветя, а в стаята блещука кандило.
Днес, всяка домакиня аранжира трапезата на Великден според своите вкусове и предпочитания. Не е задължително да се спазва някаква определена традиция при подредбата на масата, а креативността се приема много добре.
Аранжиране на трапезата на Великден
Великден е най-големият празник на православното християнско семейство, затова е важно той да бъде посрещнат със семейството, близките и приятелите на една обща, голяма трапеза. Ако тази година вие сте домакини на празника и искате да се отличите, трябва да се подготвите предварително.
Можете първо да започнете аранжировката с избор на цвета на покривката. Тъй като Великден е пролетен празник, покривка в свежи пролетни цветове ще стои много добре. Ако пък държите да сте традиционалисти, можете да заложите на чисто белите покривки и няма да сгрешите.
Сервизът за хранене също трябва да бъде тематично подбран. Можете да използвате и стъклени чинии, но ако имате сервиз от фин порцелан, не се колебайте да го извадите. Великден е голям празник и всичко трябва да е перфектно!
Подредете чиниите, чашите и приборите, изберете салфетки, които да се съчетават цветово с цвета на покривката и продължете с аранжировката на трапезата за Великден.
На централно място поставете боядисаните яйца. В какво ще ги поставите е ваш личен избор, но ако държите на традициите е добре да изберете плетена чиния. Поставете на дъното на чинията изкуствена трева и наредете яйцата. Допълнете аранжировката с живи цветя, малки декоративни пеперудки, калинки, пиленца и каквото още си харесате.
Ако искате да сте по-креативни, можете да поставите яйцата в голяма фруктиера, която да украсите с цветя или да разпределите яйцата в малки купички, които да поставите в няколко фруктиери по масата. Сложете около купичките свежи цветя, допълнете с клонки, изкуствени пеперуди или друга декорация, която ви допада за по-голям ефект.
Ако искате гостите ви да се почувстват специални, можете да поставите върху всяка салфетка яйце, или да направите малко великденско подаръче, в което да сложите яйце, малко шоколадче или бонбон. Подаръчето опаковайте в целофан, украсете го с цветчета, пеперуди, малки пиленца или друг вид великденска декорация и поставете подаръчетата в чиниите.
Ако си падате по Великденските зайчета, можете да поставите на различни места в стаята или по масата фигурки на зайчета или малки кошнички с шоколадови яйца.
За да бъде аранжировката на трапезата на Великден пълна, не забавяйте да сложите вази с пролетни цветя и свещи по масата.